User:EngIvanDonchev

Инж. Иван Дончев

Провокиран от огромния читателски интерес и обещанието, което бях направил относно моята автобиография, искам да споделя с вас едно кратко описание на личността ми. Искам също така да направя едно уточнение, че аз не харесвам самохвалството и “гордостта“ от постигнатите резултати в живота ми до тук.

Роден съм през 1975 год. в град Провадия в семейството на Илия и Христинка Дончеви. Имам по-голяма сестра, която също е родена и живее в град Провадия. Щастливо женен съм и имам две големи деца. Основното и средното си образование съм завършил в родния ми град, а висшето в град Варна.През2002 год. се дипломирах в Технически Университет – Варна със специалност “Магистър по Електронна Техника и Микроелектроника“. В годините до сега съм завършил и много други образователни програми, като съм придобил и други дипломи и сертификати. Активен професионален шофьор съм от 1994 год. Умело използвам в ежедневието си български, руски и английски език. Християнин съм и зачитам всички християнски ценности относно семейството, ближния и родината. Свиря на няколко музикални инструмента.Обичам да бъда със семейството ми, да слушам музика, да пиша кратки стихове, да разговарям с приятели до зори, да бъда в гората и да карам мотор с приятели.Абсолютно държа на реда, чистотата, светлината и истината. Мразя лъжата и лицемерието. Ценя думите вярност, смирение и толерантност. Трудно обещавам, но когато обещая изпълнявам обещанията, дори ако и това да е в моя вреда!

Работя от шестнадесет годишна възраст, като съм усъвършенствал знанията и уменията си в различни направления. От 2016 год. до сега работя в известна американска фирма, като “Главен Технически Инженер и Мениджър Експлоатация и Поддръжка“. От 2011 до 2015 съм работил в Митница Варна, като Инспектор в отдел “Митническо разузнаване и разследване – сектор Мобилни групи“. За периода 2007-2010 съм работил във Ваканционен клуб “Ривиера“, като в самото начало започнах като “Системен администратор“, а в последствие станах и “ITМениджър“ на комплекса. Плавал съм и с пасажерки кораби, като съм бил в “Офицерския състав“ на корабите - “LaBoreal” и “OrientQueen”.В процесът на работа, през всичките ми години трудов стаж, съм посетил повече от двадесет и пет държави по света и около четиридесет и пет щата в САЩ и Канада. Завързал съм контакти и съм създал приятелства с доста заможни и влиятелни хора в Европа, Северна и Южна Америка. Управлявал съм екипи и съм планувал различни по големина бюджети.

През 2015 год. аз и семейството ми спечелихме “Зелена карта“ и имигрирахме в САЩ. Бидейки отвратен от случващото се в Родината ми, бях изправен пред избора или да се “боря“ срещу наложената диктатура от една добре позната партия с четири букви или да си “оправя живота“ в една далечна и непозната страна, оставяйки моите родители, роднини и приятели. Имигрантският живот не е лесен живот! Понеже съм “събирателна личност“, успях да се сдобия и там с много добри и верни приятели, които ми помогнаха да водя семейството си по правилният път за постигане на “Американската мечта“ във всичките й нюанси. Постигнах всички свои мечти и желания, само едно нещо ми липсваше и то е сърцето ми, което остана в България! Същата тази мръсна, клюкарска и западнала България. Следях всички новини и предавания относно случващото се, но нищо не можех да направя зад екрана. Почувствах се като един много запален фен на футболен отбор, стоящ в “комфорта си“ зад телевизора, докато един ден осъзнах, че ако наистина обичаш България, то “трябва да слезеш на терена“ и да се включиш в играта на отбора, за да имаш победата, като помогнеш на другите “играчи“с това което знаеш, можеш и имаш!

Понеже моето мото е: “Няма – няма“ т.е. аз винаги намирам начин и решение, за да се справя със ситуацията, в която се намирам и от всички политически партии ми хареса най-много мотото на Продължаваме промяната, което гласи: “Има Как!“ (което на практика е синоним на моето мото). Затова и аз се свързах с тях с предложение да вляза в отбора и да почистим мръсното, да подредим хаоса, да осветим тъмното и да изправим изкривеното. Включих се в политиката с риск да бъда охулван, презиран, подиграван и наклепван от хора, които са “изпразнени от съдържание“ стомни, чиито единствена утеха са предложените им финикийските знаци, изпълващи “бездънните им кесии“.

Понеже аз знам как се чувстват едни български деца, когато пристигнат в една чужда земя – “ни мили, ни драги“, но принудени от безсмислието, отчаянието, безработицата, безпаричието и много други злини в родината на техните родители, то си поставих за цел да направя ВСИЧКО възможно по силите ми, за да не виждам повече сълзи в очите на деца стоящи на перона на гарата или на терминала на летището и прошепващи: ..“Чао бабо, чао дядо!Някой ден ще се видим отново“.. Някои дочакват успелите си внуци, но други не виждат повече остарелите си роднини..

Ако на предстоящите избори ВИЕ избирателите и особено, тези от Вас, които понеже сте били толкова много пъти лъгани и ощетявани, та за това и не гласувате, ми дадете правото да управлявам заедно с екипа ми Нашият град, то Ви обещавам едно: няма да дам мира на себе си и екипа ми, докато не направим Община Провадия желано место за работа, отдих и развитие.

Давам и следните “Гаранции на гражданите“:

1. Един път в седмицата ще има доклад от мен и екипа ми на живо във Фейсбук за свършената работа от нас за предходната седмица;

2. Един път в месеца ще има открита среща “Без ранг“ с мен и екипа ми и жителите на Община Провадия, която пак ще бъде излъчвана във Фейсбук;

3. Ако след две години няма напредък и осезаеми постигнати резултати в развитието на общината, то аз и екипът ми ще подадем оставка.

Мисля, че никой кандидат за този пост не е давал подобни “гаранции“на избирателите до сега, както и мисля да направя предложение и на другите кандидати за кмет на Община Провадия да дадат и те същите гаранции като мен.